3.ТАЙНАТА НА НЕБЕСНАТА СОФИЯ

ТАЙНАТА НА НЕБЕСНАТА СОФИЯ

Die Geheimnisse der Himmlischen Sophia

Лекция, изнесена на 30.11.2014 г. от Димитър Мангуров във Варна

Текстът е свален и обработен от аудиофайл и не е прегледан от лектора

 

Молитва преди началото на лекцията: Господи Исусе Христе, дай ни Мъдростта на София и Любовта, Твоята, за да преминем през Адвента, през целия си следващ живот, и през всички останали животи, в Твое Име. Амин!

Предния път говорихме за тайните на Йоан Кръстител. Днес ще се опитаме да говорим по една тема, по която Щайнер почти нищо не е говорил, защото тези Мистерии, Мистериите на Небесната София, са Мистерии за Шестата културна епоха. Днешното човечество няма нито подходящото съзнание, нито подходящите тела, като пластичност, за да могат да му се дават тези Мистерии, които да бъдат правилно приети и съответно така да бъде настроена душата към тях, че да можем да се справим с това, което предстои и с помощта на тези Мистерии. Защото два са духовните потоци, които слизат в човечеството, и от които единият е водещ в Петата културна епоха, а другият ще бъде в Шестата културна епоха. Централната задача в Петата културна епоха е – ще правя леки пояснения за нашия бесарабски брат, който присъства днес – Пета културна епоха ще продължи още около 1500 години – човечеството да навлезе все повече в материалния свят, да го изучава, да достига до все по-широки познания за него, и това познание да се превърне в базата, в основата, на която в бъдеще ще се премине към Мистериите на Шестата културна епоха, Мистериите на София и ще осъществяваме връзката с духовния свят по ясновидския начин. Следователно Пета културна епоха я води Азовият принцип, Христовият принцип, а в Шеста културна епоха ще доминира Софийният принцип. Има обаче едно голямо „но“. За да може по правилен начин да се премине към Шеста културна епоха и към тези изключително сакрални Мистерии на Небесната София, всичко това, което в Пета културна епоха ще представлява изучаване на материята и достигане до много широко и дълбоко познание в тази област, трябва да бъде пронизано с Христовия Импулс. В противен случай всичкото това ще се обърне срещу човечеството. И сега сме свидетели как се подготвя, както се говори, шеста технологична революция, т.е. човечеството да бъде вкарано в едни технологични изисквания, в които, ако не си адекватен на тях, буквално изчезваш от световната икономика и те няма, т.е. цели народи, чисто технологично  да бъдат буквално елиминирани. Ще направя само едно леко отклонение, за да видите какво може коренно да промени живота ни в следващите няколко години. Появи се нещо, което гледах, за италианския изобретател Андреа Роси, който е създал едно миниатюрно нещо (става дума за устройството Е-САТ, наречено още генератор на Роси), което генерира за един месец 1.5 мегаватчаса топлина. Какво представлява то? Представете си 2 см. дебело нещо, 20 см. дълго, затапено в двата края с изводи за електричество, което първоначално трябва  да бъде стимулирано с малко електричество. Вътре има никел и един тайнствен катализатор, и това нещо – изследвано е от шест професора по физика от Италия и Швейцария, които са установили факта, че работи. Нали на съвременното естествознание това му е принципа – когато едно нещо се повтори многократно, значи е правилно, така се работи с материята, това е методът на естествознанието. И се установява, че за един месец, само след първоначална малка стимулация, това нещо дава 1.5 мегаватчаса  топлина. Имайте предвид, че единият блок на АЕЦ Козлодуй е 1000 мегавата, т.е. хиляда такива неща, сложени в тази стая, ще дават повече енергия от цял блок на ядрена централа. Това означава, че падат в канала цялата ядрена енергетика, всички двигатели с вътрешно горене, топлоцентрали, електроцентрали , нефтената и газова индустрия – ето ти го източникът. Неслучайно цената на петрола пада непрекъснато. Не защото искат да съборят Русия, която се крепи главно на нефта и газта и да доведат населението до масово недоволство  и падането на Путин с всичките последици нататък за руския народ и бъдещето на човечеството, а просто защото вече има нов огромен източник на енергия. Още навремето Тесла, който е бил медиум, ги е виждал тези неща и е стигнал до изобретения, с които е можел да реши енергийния проблем на човечеството още тогава, но това е било предотвратено от тези, които дърпат конците, за да се случи всичко, което го имаше в 20. век, и досега да властва петролът. Така че е възможно да предстои гигантска промяна в енергетиката на света и Америка го владее това нещо чрез притежаването на патента. Само това може да доведе до гигантска промяна във всички пластове на света, ако, разбира се, не излезе, че е някаква пиеска, но има доста доказателства, че не е така. Друг е въпросът, че такова познание, ако попадне в неподходящи ръце, става страшно. Видяхме какво стана с използването на ядрената енергия. Както казва Беинса Дуно[1], горе има океан от енергия,  и няма нужда от никакви централи и прочие, които са направо варварска работа.  За духовния свят остава само да се намеси.

Значи, във всичкото това познание в Пета културна епоха – а Щайнер беше казал, че материализмът още 2 века ще е във възход, т.е. не до шеста, а не знам до коя технологична революция ще се стигне и в какви виртуални светове ще ни вкарат – къде ще е България в цялата тази работа, или Украйна, или Русия, след като технологично са толкова зле, с изключение на въоръжението на руснаците. След като Меркел се целуна с Обама – Германия, която трябва да търси връзка с Русия и от тази връзка зависи бъдещето на света – тя избра –  Меркел, която мрази Путин, – избра Америка, т.е. англо-американските окултни ложи пак търсят реванш. Не знам как ще се развият събитията по линията от Москва до Йерусалим  и до Саудитска Арабия, но 80% от всички ясновидци в 20 век, които са говорили за съдбата на Америка, казват, че там ще има огромни разрушения, чисто природни, значи ще има намеса на духовния свят. Антихристът, който вече е 15 годишен, ще добие пълна власт – чисто външно, икономически, военно, културологично  и Америка ще е флагманът на това, и ще се опита да елиминира славянството, като фактор за бъдещото развитие. Какво ще им се противопостави оттук нататък?

Нека навлезем малко по дълбоко в същинската част на нашата среща, да видим тези дълбоки Мистерии, тъй като в последните две седмици се събирахме в неделите четирима човека – аз, Иван, Венци и Рада,  проведохме няколкочасови общувания и достигнахме до изключителни, съвсем конкретни  Откровения по отношение на злото – за съществото Азур, за Ариман, за Луцифер, че дори и за самия Сорат. Никъде досега такова нещо не е било съобщавано съвсем конкретно, това са потресаващи неща. Тоест, срещу какво ще се изправим в следващите години, в бъдеще при Войната на всички срещу всички и т.н.  Неслучайно идват Откровения , за които уши няма. Те могат да бъдат съобщавани наистина само в тази група и никъде другаде, защото след като Сергей Прокофиев си замина от този свят и помага отгоре, няма друг, освен тайнствено пребиваващите велики Учители сред нас, който да разбира тези неща и да се противопостави на това зло. Видяхме на конференцията „Душата на Европа“ това лято нивото на подготвеност на западните антропософи. На практика нещата отново започват от България и фактите го доказват. Следователно, пронизването с истинска христология на днешното познание, включително и на тази тръбичка, която ще произвежда 1 мегаватчас топлина за месец, е изключително наложително, т.е. без Антропософията човечеството е обречено на пълно неразбиране. Трябва да може да се стъпи на здрава почва, което липсва както на църквата, така и на политиците, на така наречената интелигенция – никой не може да стъпи на тази здрава почва. Следователно – изход никакъв, освен ако няма истинско разбиране. Целта ни тук е да излъчваме правилни призиви към духовния свят – това е единственото спасение на човечеството днес. След около два часа, когато маркирам новите неща във връзка със злото, ще разберете колко сериозни са  нещата.

В Поврата на времената (времето, когато Христос е бил на Земята) дойде най-големият Аватар, който е слизал някога на Земята – това беше Христос. Да опресним какво значи аватар – в човешката история има Учители на човечеството, които са от човешка еволюция, като нас, но далеч изпреварили ни, те водят човечеството, излъчват духовни импулси и го тласкат напред. Например Заратустра е такъв, Скитиян е такъв, Хермес  и т.н. Аватарите обаче са същества, които са от свръхчовешка еволюция – Ангели, Архангели, Архаи и т.н., които слизат и ползват някакво човешко тяло, и стават духовни водачи на човечеството. Те нямат нужда лично за своята еволюция да слизат долу, а жертвено, заместващо, чрез човек действат така. Тези аватари като дойдат и обработят тялото на човека, който са обитавали, след това обвивките на този човек са много ценни. Те са далеч по-ценни отколкото когато един земен аз обитава своето тяло – физическо, етерно и астрално. Азът, според своята еволюция ще обработи по някакъв начин тези три тела, но си представете какво е едно свръхсетивно същество да ги обработи. От тези тела след това знаем, че физическото ни остава на Земята и се разпада, етерното се разтваря в мировия етер, като остава само преработената част и формира Шамбала в християнски смисъл, а астралното тяло отива в астралния космос. И тогава азът, душата, тръгват нагоре облечени в Духа-Себе, минават през Камалока (пъкъла) и продължават подготовката си за следващия живот. Следователно, когато в човешката еволюция са идвали аватари, има огромно значение, какви обвивки са оставали от този човек. Според метода на спиритуалната икономия, когато етерното и астралното тела отидат горе, се размножават като на копирна машина и копията от тях се отпечатват съответно в етерните и астрални тела на определени личности от земна еволюция и те стават велики водачи на човечеството. Такива са християнските светци, които притежават отпечатък или от етерното, или от астралното тяло на Исус, които пък са били обработени от Аза на Христос и след това размножени горе. Първо е било размножено етерното тяло, тъй като е най-близо до физическото, а след това и астралното тяло, и в следващите векове са отпечатвани в различни хора.

Но в Поврата на времената имаме слязъл и един друг аватар, и той е вторият по значение в цялата човешка еволюция. Съсъдът на този аватар беше Мария от Евангелието на Лука. Не Мария от Евангелието на Матей, а Мария от Евангелието на Лука. Защото знаем, че има две Марии. Едната Мария е от Евангелието на Лука, а другата от Евангелието на Матей – затова имаме различни факти и за двете деца Исус. Мария от Евангелието на Лука роди Натановата душа. Знаем, че Натановата душа е един вид Адам преди грехопадението, ентелехията, духовната същност на Адам, която беше запазена в Майчината ложа на духовното ръководство на човечеството на Слънцето под ръководството на Ману, който по-късно се прояви като Ной, а още по-късно като Мелхиседек и е свръхсетивен аватар. Тази ентелехия на Адам, Адам от преди грехопадението, Натановата душа, се роди като детето в яслите, което проговори на непознат език и само неговата майка можа да го разбере. Тази майка, Мария, младата Мария, която го ражда на 13 годишна възраст във Витлеем, е пронизана от Небесната София. Преди да роди, преди да зачене, на нея и се явява Архангел Гавраил и ѝ казва: „Ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече син на Всевишния[2]“. В този момент, на 13 годишна възраст, тази Мария, на която това също ѝ е първата инкарнация и затова тя разбира Натановата душа, която проговаря на праезика на човечеството от преди слизането ни долу и проговарянето на какъвто и да е език, тази Мария, от 13 годишната ѝ възраст до 25 годишната ѝ възраст, когато Исус става на 12 години и отива в Соломоновия храм, непрекъснато астралното ѝ тяло е пронизвано от Светия Дух, от Небесната София, които, както ще стане дума по-нататък  са от една субстанция, и тя започва да формира Манас в астралното си тяло. Това значи, че тя ще бъде осенена от Светия Дух. Дванадесет години тази чиста Мария формира Манас в астралното си тяло. Ако Натановата душа беше Адам от преди изкушението, в известен смисъл тази Мария е Ева от преди изкушението. Само в известен смисъл, защото в книжката ми „Кодът на сътворението“ Ева е малко по-различно понятие. Но така или иначе, ако казваме, че в Натановата душа е вечното младенчество, в Мария от Евангелието на Лука е вечно женственото , вечно девственото, тя е жената на всички жени. Ако някога на Земята се е раждала жена, която да е образ на жената, на изначално женственото, на вечно девственото, в което работи зодиакалният знак Дева – защото Азът на Христос е Агнецът Божий, това е зодиакалният знак Овен – това е тази Мария. Тя е Девата, тя е жената на всички жени. Тя е праобразът на истинската жена.

В продължение на 12 години тя е пронизвана от Манас, от Светия Дух, практически е пронизвана от Небесната София, защото и едното, и другото имат много сходна субстанция – съществото, което представлява Небесната София и съществото Свети Дух. Небесната София представлява групово същество на шестте йерархии същества от Ангели до Господства, а Светият Дух е третият ипостас от Троицата, но Светият Дух е женският принцип в Троицата, защото е създаден от Отец и Сина, той е само създаден, т.е. женски принцип, а груповите същества по принцип представляват женския принцип. Следователно те се родеят по линията на женския принцип, което няма нищо общо с женския пол, както обикновено го разбираме. Винаги когато в духовния свят има групово същество, това е изява на женския принцип, и винаги, когато едно същество създава друго, първото, което наричаме мъжко, създава другото, което наричаме женско. Затова създаденият от Отец и Сина Свети Дух представлява женския принцип. Докато Синът е и мъжки, и женски, защото е създаден от Отец, но участва в създаването на Светия Дух, а Отец е само мъжки принцип защото само създава – и Сина, и Светия Дух. Следователно тази жена, пронизвана от Светия Дух и формирала в продължения на 12 години в тялото си Манас,  пронизвана от Небесната София и вследствие от това явяваща се жената на всички жени, е носител на светлината на съзнанието в Космоса, защото Светият Дух е съзнанието в Космоса. Отец е битието в Космоса, Синът е живота, който прониква това битие, а Светият Дух е съзнанието в целия Космос. За да има същества в Космоса трябва да има битие, тяло, трябва да има живот в това тяло, и трябва да има съзнание. Това е човекът. И трите ипостаса са вътре в него.

Тази Мария умира на 25 години, т.е. 12 години след като Светият Дух започва да работи в нея и 12 години след като се е родил Исус –  Натановата душа родена в яслите. Другата Мария,  от Евангелието на Матей, ражда Аза на Заратустра, също на име Исус, и двете деца се събират заедно в Назарет по времето, когато той се връща от Египет. На 12 години в Соломоновия храм става промяната на Исус. В Евангелията има четири стъпки, в които има съединяване на две различни същества. Тези четири стъпки са физическата, етерната, астралната и азовата предпоставка, за да я има Мистерията на Голгота. Първата, физическата предпоставка, в която имаме съединяване на две същества, това е съединяването на двете деца Исус в Соломоновия храм, когато Азът от Исус от Соломоновата линия, влиза в тялото на детето от Натановата линия и то смайва с познанията си мъдреците в йерусалимския храм. Защото ако Заратустра беше носител в най-голям мащаб на човешката мъдрост долу на Земята, като един от най-старите азове на човечеството, Натановата душа и нейната майка, която я роди, бяха носители на космическата мъдрост. Там стана практическото събиране на човешка и звездна мъдрост. И затова това дете е излъчвало гигантска любов и едновременно колосална мъдрост, която е смаяла онези брадатите, които са минавали за пазители на мъдростта в юдейството. Това е първото съединяване. Веднага след това детето от Соломоновата линия, което е преживяло избиването на младенците и е било в Египет, умира. Двете деца Исус са станали едно. Младата Мария също умира. При заминаването си нагоре – етерното ѝ тяло заминава, астралното ѝ тяло заминава, душата ѝ заминава, Азът ѝ заминава – тя подбира и етерното тяло на Соломоновия Исус, което е било обработвано от Заратустра. Именно това етерно тяло на Соломоновия Исус, което бива подбрано от Мария нагоре, се свързва с тази Мария, която е като представителка на Небесната София долу на Земята, и оттогава етерното тяло на Соломоновия Исус има много тясна връзка със Софийния принцип. Винаги след това, когато Заратустра слиза вече като Учителя Исус долу на Земята, той ползва това етерно тяло. И затова той има толкова силно отношение към Небесната София. И затова брате (обръща се към брат си Евгени), след като излязохме навън след срещата в Морската градина с Иван Стаменов, ти казах: „Въпросът за Небесната София започва да излиза на преден план“. Веднага след това тръгнахме с Рада по битови дела към Стара Загора, минахме през Кортен, и точно там Учителят Исус, т.е. Заратустра, и Учителят Серапис се легитимираха, така да се каже, като водачи в това направление, защото Учителят Исус насочва всеки човек, който иска колкото се може повече да се потопи в Христовата Мистерия, и едновременно, авансово, преди шеста културна епоха, започва да го тика, така да се каже, и към Мистериите на Небесната София, защото Учителят Исус иска това. Защо го иска след като тези Мистерии ще бъдат достъпни за човечеството чак след 1500 – 2000 и повече години, защо ни бута натам, да можем да надничаме там – след това се роди лекцията, в която обявих, че Беинса Дуно по времето на Мистерията на Голгота  е бил дъщерята на Яир и всичко това е развитие на женската линия, т.е. на Софийната – ама чакай, нали Христос е водещият в Пета културна епоха, другото ще е в Шеста – не, и другата авансово ще трябва да се развива, и това е зората на Водолея, защото Водолеят е Шеста културна епоха. Това е зората на Водолея – навлизането постепенно, авансово, доколкото е възможно, с това ни етерно тяло, астрално тяло, аз и душа, и към Мистериите на Небесната София, за което в днешното човечество няма никаква подготвеност. Ще кажем защо е така. Защото Антихристът идва, тропа ни на вратите и се налага и това да се прави толкова авансово и екстрено.

 

Второто съединяване е точно когато Азът на Заратустра, който е излязъл от Соломоновия Исус и е влязъл в Натановия Исус, в тридесетата година излиза и Исус тръгва към река Йордан. Преди това има разговор с другата Мария, която не му е родната майка, Соломоновата Мария, и в този момент е 45-46 годишна и е родила няколко деца, изброени в Евангелието на Матей. След този разговор се случват три неща с тази Мария. Това, което знаем от Щайнер е, че  душата на онази младата Мария, която е била горе вече 18 години и там също е пронизвана от Небесната София, пронизва душата на тази Мария, която е долу, 45 годишната. Манасът, формиран в астралното тяло в продължение на 12 години в младата Мария, пронизва астралното тяло на тази Мария, и етерното тяло на онази Мария, пронизва етерното тяло на тази Мария. В резултат на всичко това, тази 45-6 годишна жена става дева – каквото е момичето преди половата зрелост, преди да е тръгнал лунният цикъл – такава става тази 45-6 годишна жена, но не поради някакви природни причини, а в този момент тя става дева – отворена за силите от зодиакалния знак Дева. Едновременно с това тя се облича с това, което в окултизма се нарича „пала“. В този момент тя става Дева София. Това значи, че тя е отворена за силите от космическата зодиакална област Дева, става София, защото Господствата са върхът на Небесната София и тя става представителка на Земята на Небесната София – своеобразен аватар. След като младата Мария беше аватар по-рано, 18 години преди това, тази жена става също своеобразен аватар, въпреки че не е в истинския смисъл на думата аватар. Какво представлява палата, с която тя се облича? Когато Манасът работи в астралното тяло, той формира една аура около човека, която може да работи в чистото астрално тяло на човека, формира една духовна аура около него и тя се нарича пала. Ясно е, че като работи Светият Дух, той формира чрез съществото Небесна София тази духовна обвивка около човека – пала, и по името се подразбира, че можем да я свържем с Паладиума. Набързо ще щрихирам какво представлява Паладиумът. Той представлява едно особено скулптурно изображение на богинята Атина Палада, което, погледнато имагинативно, свети с тъмна флуоресцираща светлина, и неслучайно е на богинята Атина Палада, защото тя е била като представителката на Небесната София в предхристиянските времена, изливаща мъдрост надолу към човечеството. А в предхристиянските времена към човечеството се изливаше мъдрост, любовта още я нямаше. Тя дойде с Христос. И точно Атина Палада – някой сеща ли се от коя йерархия беше, мисля, че беше от ангелската йерархия, по-старите Гея и Кронос са Архаи, Деметра и Персефона са от архангелска йерархия, а тя беше от ангелска йерархия – тя е богинята, която спуска мъдростта към мистерийните центрове долу на Земята. Паладиумът е приет в Троя в началото на Третата културна епоха, която знаем, че започва в 2907 г. преди Христа. И учените вече се досещат, че първата Троя е около 3000 години преди Христа, втората – две хиляди години преди Христа, а третата, в която е Троянската война е около 1200 г. преди Христа. Паладиумът пада от небето – както казва легендата, а от небето значи от Небесната София, и той е приет там от жреците-българи, които създават Троя, и оттам са се излъчвали културните импулси към света. Когато Троя пада, атакувана пак от българи – ахейците на Ахил, българинът Еней взима Паладиума и го изнася към хълма Лациум, където намира местните латини и в бъдеще щеше да се създаде римскатата цивилизация през 8 век преди Христа. Тоест българин пренася Паладиума нататък и това е преходът от Третата културна епоха към бъдещата Четвърта културна епоха, гръко-римската. След това българинът от Ниш Константин Велики премества Паладиума, но се предполага, че може и да е преместил копието му, защото той не е посветен, за разлика от Еней, и не владее ясновидската мъдрост, а Паладиумът е имагинация на ясновидската мъдрост за връзка с духовния свят. А външно, екзотерично, това е една статуйка на Атина Палада, която излъчва особено сияние. Естествено, че излъчва сияние, което е един вид пала на тази скулптура. Българинът Константин Велики пренася, може би, копието на скулптурата в Константинопол, който кръщава на себе си, и това е преходът от Четвърта към Пета културна епоха –  нищо, че това става през 330 година. Това е своеобразният преход от Четвърта към Пета културна епоха. Легендата говори, че Паладиумът ще слезе в бъдеще, едва ли не в Шестата културна епоха, в славянски град, а доколкото се сещам Щайнер в томовете от Кармичните връзки даже е конкретизирал[3], че легендата е оказала влияние и върху Петър Велики, който е смятал, че Паладиумът ще бъде отнесен в столицата на Изтока, и че някога могъществото на славяните от изток ще се основава на магическата сила на този Паладиум. Аз твърдя, че на 5.9.2010 г. пред Операта[4], Паладиумът се завърна в града Варна, чието име означава Начало, и това беше първият лъч на бъдещото завръщане на Паладиума, като малко по-късно ще обясня какво означава това бъдещо завръщане, което имах честта да преживея като начално преживяване на този процес. Абсолютно съм сигурен в това, което говоря.

 

Когато Мария получава тази пала, тя става отворена за Небесната София, и тази пала, която я обгръща като аура става основа за изработването на външната мъжка дреха в древния Рим, наречена палиум. Древните римляни, които са поели гръцката мъдрост, дадена от Небесната София през Аристотел и другите велики гърци, от западащата вече през 3 век преди Христа гръцка култура, са се обличали в дреха, която не е била познатата ни тога, а палиум – така се е наричала мъжката дреха. А жените са се увивали в голямо правоъгълно парче плат, което се е наричало пала. Така са се обличали тези, които са били насочени към гръцката култура, което е било проява на комплекса за малоценност на римляните пред великата гръцка култура, на която пък в основата са българите, знаете това, много пъти сме говорили за него. Както руският народ има комплекс за малоценност пред българския народ, защото българският народ му е дал всичко – писменост, култура, градове, технологии – всичко това му е дал българският народ. Така че това е дълбок вътрешен комплекс за малоценност, който избива на външен план чрез панславизма на техните водачи и така нататък. И римляните са го имали този комплекс за малоценност пред блестящата гръцка култура, която е била последната култура, която е имала някаква, макар и последна връзка с ясновидската мъдрост, а в Римската империя тази мъдрост напълно изчезва като ясновидство, и знаете за всички демони, които се намесват при неправомерния тип посвещение, практикуван от императорите ѝ.

 

В тази пала се облича Мария и това най-добре е изобразено в Сикстинската мадона на Рафаело.

 

Там се вижда как е нарисувано това, което е работило в подосновите на душата на Рафаело, за когото знаете, че е прероденият Йоан Кръстител, след това е Новалис, а след това Дядо Влайчо, великият ясновидец от България. Това, което работи в подосновите на душата му го кара да рисува мадони. Ако погледнете тази мадона, че видите, че е завита и главата ѝ – това е палата. Всъщност това е работата на Светия Дух, който преминавайки през Небесната София, субстанцията на Небесната София прави тази духовна аура в астралното тяло, която е родствена със Светия Дух, т.е. женският принцип. И Рафаело много се е старал да направи образа на младата Мария с детето, да го изобрази подобен на оригиналната Мария. От тази младата Мария, починала на 25 години, като своеобразен аватар, който е обитаван от Небесната София, са останали етерно и астрално тяло, които са размножени горе и биват отпечатвани в бъдеще. Предния път говорихме как етерното и астралното тяло на Исус беше отпечатвано, и стигаме до нашето време в 20. век, в което Азът на Христос, обитавал в Натановата душа като Аз, ще бъде отпечатван като копие в отделни хора. В Рудолф Щайнер имаше такова копие. Опитахме се малко да загатнем предния път как такова копие има и в Дядо Влайчо като отпечатък. Такова отпечатване на Аза на Христос е имало естествено и в Беинса Дуно, обаче, отпечатването на етерното тяло на младата Мария е за Шеста културна епоха, защото днес няма хора с такава пластичност на етерното тяло, които да издържат това отпечатване. И въпреки всичко, има такива отпечатвания в човешката история, и едно такова отпечатване има в любимата на Новалис и в Дядо Влайчо. Когато разгледаме по-подробно това, ще разберем какви са ефектите от него. Ако говорим, че в Пета културна епоха Христовият принцип е водещ, а в Шестата ще е принципът на Небесната София, трябва да имаме предвид, че някъде от 19.-20. век започна съвместното им действие.

 

Да се върнем към третата и четвъртата стъпка от съединяването на двете същества. Третата стъпка е по времето на посвещението на Лазар. Тогава ентелехията на Йоан Кръстител, която е горе от около две години и половина, се свързва долу с Лазар до ниво Съзнателна душа и го пронизва. Христовият импулс участва в тази работа, като Азът на Христос се обръща към Аза на Лазар: „Лазаре излез вън“, или тук имаме намеса, съединяване на две същества – на Йоан Кръстител горе с Йоан Богослов долу и започва велика праобразна връзка на двамата Йоановци, от която ще зависи Шеста културна епоха. Тук имаме друга подготовка, която можем да наречем астралната подготовка на Мистерията на Голгота. Последната подготовка е, когато Христос в Гетсиманската градина, след третото изпитание, след като го издържа, Исус извиква, Йехова излиза от Луната и отива към духовното Слънце. В момента когато Исус извиква, Христос започва да се отделя от Исус. Това е чак след третото му изпитание. Христовият Аз, това, което щеше да е Христовият Импулс, започва да се отделя от Исус. Защо чак тогава и защо това е азовата предпоставка за осъществяването на Голгота? Защото чак след третото изпитание в Гетсиманската градина, Христос прониква до костната система на Исус, пронизва най-твърдото нещо в Исус, и оттогава вече имаме пълното сливане на Христос с Исус, пълното потапяне във физическата материя, достигнато е дъното и в този момент Азът на Христос може да започне да се отделя. Или, ако за трите години е имало смаляване на Христос вътре в Исус, в този момент започва отделянето му и Христос започва да обгръща като аура Исус с Натановата душа вътре, и това е моментът от Евангелието на Марко гл.14-51, в който един момък обвит в платнище, остави платнището и избяга гол, т.е. вече Христовият Импулс е като излязъл от Исус. Този, когото го бият, мъчат и разпъват е Исус, а Христос го обгръща като аура. Но тъй като връзката е много пряка, и Христос, като аура свързана толкова много с това тяло, изживява всичките тези феноменални изпитания, които му се случват.

 

Стигаме до Мистерията на Голгота, която може да бъде погледната от две гледни точки – фичическо-земната и свръхсетивната. Долу на Земята са Мария и Йоан. Исус от кръста, но практически Христос отгоре през Исус казва: „Жено, ето сина ти“, а на Йоан: „Ето майка ти“ (Йоан 19-26). Формира се нова духовна двойка. Каква е тази нова духовна двойка, на какви принципи е основана? Йоан-Лазар, по време на пронизването му с Христовия Импулс, вече Христовият Дух работи в него и Йоан става представител на Христос. Мария става представителка на Небесната София. Или след изричането на думите на Исус от кръста, се създава връзката между Христовия принцип и Небесната София като праобраз за всички връзки в бъдеще между Христовия принцип и Небесната София, които са двата основни духовни потока, които в Шеста културна епоха трябва да се съединят и това трябва да започне отсега.

 

Това е от земна гледна точка. Долу е тази двойка. Горе има друга двойка. В аурата на Христос, отделила се от Исус, присъстват Йоан Кръстител и Мария от Евангелието на Лука. Ентелехията на Йоан Кръстител се свързва с другия Йоан долу, а Мария от Евангелието на Лука се свързва с другата Мария долу. По този начин и Йоан Кръстител, и Мария от Евангелието на Лука присъстват на хълма Голгота чрез другите двама долу. Тогава се създават тези праобразни връзки, които имат гигантско значение в бъдеще за човечеството. Такава връзка в Средновековието се е наричала връзка между лилията и розата. Какво означава лилията и какво означава розата? Това е крайно важно за нашата тема и изобщо за оцеляването ни. Розата означава Христовия принцип, и още, проникването на азовия принцип чак до кръвта на човека, но правейки така, че човек да има не червена, гъста кръв, която е пълна с животински страсти, а по-розова, т.е. прочистена от проникналия в кръвта Христов принцип, който води до „Не Аз, а Христос в мен“. Нали Азът ни пулсира в кръвта. В кръвта ни трябва да влезе азовият принцип по такъв начин, че кръвта ни да не е вече израз на: „Кипна ми келя“ или „Кипна ми кръвта“, което е израз на чисто човешки страсти. Тук има пронизване с принцип, който не е от този свят. Лилията представлява идването на Аза и ненавлизането му в телата, т.е. това е Небесната София, това е девственото, това е пълно отдаване на духовното.

 

В Бялото братство днес, при хората, в които азът не е навлязъл вътре достатъчно, имаме своеобразно проявление повече на лилията, което в епохата на Съзнателната душа изглежда малко като инфантилност. При антропософите Азът напълно е навлязъл в кръвта, което е принципът на розата, обаче вътре пулсира егото. Нашите български антропософи пък са най-нещастните антропософи на света, след като тук беше представителят по принцип на лилията Беинса Дуно, но едновременно пронизан с Аза на Христос, с отпечатъка, с копието на Аза на Христос, който е бил в Натановата душа, и те не го разпознаха. Това е великият синтез, за който говоря от толкова години. Едновременно да си пронизан с Христовия импулс до кръвта си, да започне да става промяна в кръвта, защото оттам е източникът на всички болести в човека – от мръсната кръв, в която са отразени страстите от астралното тяло, и същевременно да си малко отдалечен от себе си за да улавяш откровенията. Процесът на етерното отделяне вече започва.

 

През 1794 г. Новалис се запознава със своята първа любима – девойка на дванадесет години и половина, наречена Софи фон Кюн. Този човек, прероденият Рафело, Йоан Кръстител и Илия, блестящ представител на културните среди в Германия, поет-романтик и мистик, в едно забутано село среща тринадесетгодишно грозноватичко девойче, но много ефирно, още без лунен цикъл. Той е като парализиран от срещата. В какво се изразява влиянието на това невзрачно девойче? То е имало поразяващ ефект върху околните. Въпросът е, кое в нея действа така? Новалис е бил много чувствителен, можел е да улови духовното в човека. В него е работела розата, а това е Христовият импулс. Знаете как Йоан Кръстител се движи в Христовия импулс. Но едновременно той праобразно се свързва със София в Поврата на времената – свързването на Йоан Кръстител с Мария от Евангелието на Лука. Така в Йоан започват да се проявяват едновременно Христовият импулс и женският принцип, Софийният принцип. Като Новалис в него повече се проявява Христовият импулс, проявява се отпечатъкът на астралното тяло на Исус, обработено от Христос, повече работи розата в него. Липсва му лилията, за да се осъществи бракът, чийто праобраз беше осъществен в Поврата на времената. Виждайки това ефирно момиченце, тя се превръща в своеобразна врата за него, за да прогледне в сферата на Небесната София. Изведнъж бракът между розата и лилията, между Христовия импулс и Небесната София при него става с помощта на това дете, буквално дете, което още няма менструален цикъл. Той е зашеметен, влюбен, но романтичната връзка е кратка, защото тя заболява тежко и умира след около две години. На нейния гроб Новалис получава просветление, започва да вижда ясновидски и вече е свързан с Небесната София. Кое в това дете е станало вратата за Новалис за проглеждането нагоре? Това е отпечатването на етерното тяло на Мария от Евангелието на Лука в етерното тяло на необразованата и неграмотна Софи фон Кюн. Отпечатването на етерното тяло на Мария в етерното тяло на това дете е оказвало магнетичен ефект върху всички околни. Какъв магнетичен ефект е имал и Дядо Влайчо!

 

Азът не е бил инкарниран напълно в това дете, то е било на прага на пробуждане на собственото си астрално тяло. Знаем, че напускането на физическото тяло на майката става от детето при раждането му, освобождаваме се от етерното ѝ тяло на седмата година, а на 14 години отхвърляме и астралното тяло на майката и имаме вече собствено астрално тяло. На момичето още цикълът не му е дошъл защото създаването на собствено етерно тяло  води автоматично в жената да се появи лунният цикъл. Защо?

 

Преди да се инкарнираме на Земята, в лунната сфера малко преди да се родим и да ни лепнат, образно казано, кармата на задника, астралното тяло и Азът трябва да си създадат собствено етерно тяло. Откъде го създават? От силите на седемте планети, включая Слънцето и Луната – това, което представлява седемлъчната Розета на българите от Плиска. Създава се това етерно тяло и ако то е направено правилно, тогава Азът и астралното тяло могат да имат долу правилно етерно тяло и човек ще бъде здрав. Това е предопределено и кармично, но такъв е принципът. При Софи фон Кюн  има отпечатък в нейното етерно тяло на етерното тяло на Мария от Евангелието на Лука още преди да се роди – това отпечатване винаги става преди раждането, в лунната сфера, а след раждането е съпроводено с някакво драматично събитие около седма-осма година – например смърт на майката или нещо подобно – така се е случило с Рафаело, чиято майка умира, когато е на 8 години, така става и с Дядо Влайчо, който също рано остава сирак след смъртта на майка си, с която има голяма връзка. Това активира събуждането на тези отпечатъци, който човек носи – дали ще е от астрално или етерно тяло на Исус или пък от етерното тяло на Мария от Евангелието на Лука, което е много авансово нещо преди Шеста културна епоха, все пак се случва в 18. век – имаме отпечатък в едно същество на етерното тяло на Мария от Евангелието на Лука. Какъв е ефектът от това отпечатване? От една страна е магнетичното привличане. При момчетата веднага в седмата година става отхвърлянето на етерното тяло на майката. Мъжът е по-вкопан във физическото тяло и затова Петата културна епоха е на мъжа, и за това сме на това дередже, защото мъжете повече мислят за задника си. Жената не е толкова инкарнирана, нейният триъгълник гледа нагоре към Небесната София и затова може и да ражда. При нея етерната майчина обвивка може да остане чак до 13-14 година, когато идва лунният цикъл. Затова момичетата до 13-14 година са Луна. Защото в лунната сфера става отразяване на всички духовни влияния от нашата Слънчева система и тези влияние се вкарват като отпечатък в етерното ни тяло, при формирането му преди да се инкарнираме долу на Земята. Следователно, когато момичето се роди долу на Земята, то е отворено, прозрачно за влиянията от седемте планети и е като Луна, защото Луната отразява тези влияния. Когато момичето стане на 13-14 години, астралното му тяло взема етерното тяло, смачква го като в точка, пренася го почти до физическото тяло и в този момент започва лунният цикъл при момичето и то става жена, която е годна вече да ражда. Такъв е механизмът. На Софи фон Кюн лунният цикъл не ѝ е бил дошъл още, защото тя няма още собствен Аз. С добиването на собствено астрално тяло към 13-14 година, човек започва да става по-азов и се отваря за външния свят. Преди това е повече отражател на духовните влияния. Затова едно момиче до 7-ма и 14-та година е коренно различно от едно момиче на 16 години. Огромна е разликата дали ти е дошъл цикълът или не ти е дошъл. Докато не ти е дошъл цикълът си Дева, все едно си Небесната София. След това се превръщаш в жената тук долу, която е обърната към външния свят, трябва да ражда и т.н.

 

Правя паралел – Беинса Дуно като дъщерята на Яир – Христос действа като посредник между Марта, която има свръхцикъл и дъщерята на Яир, но това е толкова дълбока мистерия, която изисква много допълнително ровене и сега няма да се занимаваме с нея. При 45-годишната Мария пък, от раждала жена тя се превръща в Дева – виждате ли какви различни полюси има, всеки според каквато задача има – това предполага най-дълбоко ровене за да се свържат тези неща, това е най-висшият възможен езотеризъм, защото тук се докосваме до Мистериите на Небесната София, за които днес няма готовност. Там ще дълбаем в бъдеще. Засега имам някои идеи, но това е друга работа.

 

Софи фон Кюн няма напълно инкарниран Аз, тя е лилия, а Новалис е розата. Чрез нея веднага се получава бракът и той намира проходът нагоре към Небесната София, Тя му е като врата. Розата винаги търси лилията. Човек, който пронизва Аза си с Христос, неминуемо търси лилията, неминуемо търси Небесната София, неминуемо, защото трябва да се осъществява бракът между Мъдростта и Любовта, няма как иначе, принципът Манас – Будхи. Защо? Защото това е Паладиумът.

 

Правя една скоба. В Шеста културна епоха, когато Паладиумът ще слиза – това означава, че ще слиза Манас, или все едно ще слиза палата. Затова в България и Русия го има празникът Покров Богородичен – дълго мога да говоря за това и то има огромна връзка с темата ни. Въпреки, че поводът, поради който този празник е въведен в така нареченото православие през 12. век е от случка в Константинопол, в храма Влахерна, гърците не празнуват този празник. Името Влахерна, между другото е от български произход – местността в североизточната част на Константинопол  е наречена на прочутия скитски войвода Влахерн, който е убит там. Когато на 1.10.910 г. сарацините нахлуват във Византийската империя и обграждат Константинопол, са се правели денонощни бдения в храмовете и особено в църквата във Влахерна придружени с молитви за спасение. Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний след горещи молитви вижда как се явява Богородица с палата, от едната ѝ страна Йоан Кръстител, от другата Йоан Богослов, всички апостоли, всички светии и пророци, и отива към олтара да се моли на Христос да спаси Константинопол от арабите. След като дълго се е молила и изправила, е хвърлила палата си върху всички, което е видял Свети Андрей Юродиви. Това става повод да се въведе празникът Покров Богородичен, който е един от централните празници в православието и е свързан с Шеста културна епоха и няма нищо общо нито с Католическата църква, нито с гърци, въпреки, че и те са православни, защото това са мистерии свързани само със славянството. Слизането на Паладиума в Шеста културна епоха означава слизането на Духа-Себе. Само че имаме следното нещо. Ще го илюстрирам съвсем точно, защото го знам от личен опит. Сега сме в Пета културна епоха на Съзнателната душа. Шеста културна епоха ще бъде на Духа-Себе. За да стане по-осъзната Съзнателната душа, за да стане твое лично притежание сега, в Пета културна епоха, в теб трябва да работи по-висш член, а по-висшият член на Съзнателната душа е Духът-Себе. А за да стане осъзнат Духът-Себе в теб, трябва по-висшият член, Будхи, Духът-Живот да прониже Манаса в теб, за да стане Манасът осъзнато твой в будния ти живот. Не насън да се докоснеш до него, а в будния живот. Какво означава това? За да стане съзнателна Съзнателната ни душа в Пета културна епоха, трябва да се преживее избухването на Аза. Когато Азът избухне в самия център на Съзнателната душа, душата съзнателно се изживява като душа от Бога и че е Бог. Това е дневното, будно съзнание за Съзнателната душа. Защото Съзнателна душа има и най-големият гад днес на Земята, но това не е Съзнателна душа, която притежаваш съзнателно. Тя трябва да бъде пронизана от Духът-Себе, а това значи висшият Аз, Духът-Себе, да слезе в обикновения аз, да взриви обикновения аз и Съзнателната душа да се разбере като част от Бога. Това е принципът на изграждането на Съзнателната душа днес. Написал съм в книгата си „Пътят към Аза“ как се справих с този проблем.

 

А какво означава Паладиумът? Паладиумът носи освен палата на Небесната София, която е в една субстанция с Духа-Себе, и самия Дух-Себе – това е новото ясновидство в Шеста културна епоха. Това беше преживяването ми пред Операта във Варна. Какво практически означава това? Когато избухне Азът и започнеш съзнателно да преживяваш Съзнателната си душа, т.е. ставаш съзнателен за Съзнателната си душа чрез Духа-Себе, може да се случи следващата стъпка. Принципът Будхи или Христовият принцип слиза в Манаса, който се е вкоренил в Съзнателната ти душа. Който се сеща за лекцията, която изнесох в клуб „Начало“, в която обявих кога е станала инкарнацията на Ариман, за завръщането на Паладиума и за преживяването пред Операта – това е лекцията „Откровение“, в която казах, че най-важното като стойност нещо за мен е преживяването пред Операта, след това е откровението за завръщането на Паладиума, и трето е откровението, че Ариман вече е инкарниран на Земята.  Знам, че третото ще направи най-голямо впечатление, защото сега ние сме в неговото време на Земята, Паладиумът е бъдещето, а онова, което беше преживяването пред Операта е за още по-далечното бъдеще. Винаги по-висш член трябва да прониже твой по-нисш член, за да може той да стане твое притежание. Такъв е принципът в Космоса. Когато Щайнер казва, че в бъдеще ще слезе Паладиумът, това означава, че в бъдеще ще слиза Духът-Себе, или все едно Небесната София, но пронизана от Христос, от принципа Будхи. Или това е бракът между лилията и розата, бракът между Антропософията и Беинса Дуно, въпреки че и лилията и розата присъстват и в Антропософията, и при Беинса Дуно.

 

В момента, в който се събужда астралното тяло, етерната майчина обвивка напуска Софи фон Кюн в 14-тата ѝ година, и едновременно повлича и се освобождава отпечатъкът от етерното тяло на Мария от Евангелието на Лука, който ѝ е бил отпечатан в етерното тяло в лунната сфера преди раждането. Този отпечатък, който е висш отпечатък, влиза в обикновеното ѝ етерно тяло, и когато етерната ѝ майчина обвивка се освобождава, този отпечатък също се освобождава и повлича и собственото ѝ етерно тяло, а всеки тук знае, че когато етерното ти тяло напусне физическото, умираме. Затова тя умира още преди да ѝ дойде цикълът. Въпросът е, как може едновременно да имаш отпечатък от етерното тяло на Мария от Евангелието на Лука в етерното си тяло отпреди раждането, и долу на Земята, след като настъпи половата ти зрелост, без значение дали си момче или момиче, да не умреш? Тоест да не подбере този отпечатък нагоре собственото ти етерно тяло и да заминеш на кино. Праобразът на това е Соломоновата Мария, която на 45-6 години съзнателно получава отпечатък от етерното тяло на другата Мария, душата ѝ е пронизана от душата на младата Мария, Манасът, формиран в астралното тяло на младата Мария в продължение на 12 години, пронизва астралното тяло на по-възрастната Мария и едновременно с това, тя се облича в палата и става дева. Тази жена в съзнание става носителка на София без да умре в този момент. В съзнание означава, че астралното тяло се събужда в теб, то е носител на съзнанието. Това е критичният момент – когато се освобождаваш от майчиното астрално тяло и започваш да формираш собствено съзнание, собствено астрално тяло, да можеш да удържиш, да настъпи половата зрелост и да не умреш. Тоест етерното тяло да не бъде повлечено заедно с отпечатъка нагоре. Тази жена е праобраза. Стана ли обаче тя веднага съзнателна за всичко, което ѝ се случи? Не, не стана. В нея работи Манасът от Мария от Евангелието на Лука, тя облича и палата, но съзнателна ли е? Не, още не е съзнателна. Кога осъзнава случилото се тя? При чудото в Кана Галилейска. Когато са двамата с Христос там и той казва: „Какво вее между теб и мен“ – това е точният превод на пасажа, а не Лутеровият превод: „Какво имаш ти с мене, жено?“, от Христос, принципът на любовта Будхи отива към Мария на сватбата – затова има сватба там между София и Христовия принцип, – пронизва Манаса ѝ, който при кръщението на Христос е бил слязъл отгоре от другата Мария, и тя става съзнателна за Манаса си. Трябвало е да мине известно време, в който тя да прониже с по-висшия принцип това, с което е била пронизана по-рано, за да стане съзнателна негова собственица и оттогава, в продължение на около три години да следва Христос до кръстната Му смърт и да разбира всичко. И затова когато стои под кръста, тя разбира всичко, и затова Христос казва на Йоан „Ето майка ти“, т.е. вземи от нея всичкото разбиране и напиши това Евангелие, което се превръща в най-великата книга на човечеството и от него се разбира какво, всъщност, е станало. Това са гигантски мистерии, в които трябва да се вниква в най-голяма дълбочина.

 

Идва 20. век. Явява се Дядо Влайчо, явява се и Беинса Дуно. Дядо Влайчо е девствен, жени се но не пипа жена си. Остава девствен – лилията, и едновременно прави интензивно пронизване с Христос. Той практически олицетворява брака между розата и лилията, между Христос и Небесната София на Земята. Новалис го преживя през Софи фон Кюн след като тя умря и стана своеобразна врата и той имаше посвещение, както казва Щайнер, дадено му по благодат, и умира на 28 години. Дядо Влайчо живее до 86-7 години и носи в себе си този велик брак между Йоан и Мария във волята, а горе са другият Йоан и другата Мария. И всичко е в Христовата аура отгоре, и от Христос, през страдащия на кръста Исус, са думите „Ето майка ти“, „Ето сина ти“.  Представяте ли си каква могъща картина е това! В 20. век в Дядо Влайчо има отпечатък на Христовия Аз, който е бил в Натановата душа на Исус, и има отпечатък в етерното си тяло на етерното тяло на 25-годишната Мария, която е била като аватар на Небесната София. Затова той можа да издържи мъките в трудовите лагери и затворите след 9.9.1944 г. и същевременно да излъчва могъща любов и дълбоко разбиране. Той е оказвал магнетично въздействие върху околните където и да е влезел – буквално са падали и са му целували краката – защото това е все едно Христос и Небесната София да влязат заедно. Това е направо Шеста културна епоха, с Беинса Дуно е било същото…

 

В Шеста културна епоха ще се случат две големи неща, за да преминем към бъдещото размножение по нов начин, когато физическият начин чрез мъж и жена ще приключи. Това ще се точи много дълго време, даже след войната на всички срещу всички, т.е. след около 6000 години пак ще има хора, които ще се размножават по познатия ни начин, но още в Шеста културна епоха ще има хора, които ще започнат да се размножават по нов начин. Как ще стане тази работа – чрез голямата модификация на ларинкса и сърцето. Всъщност, ларинксът е свързан с проявата на Христовия принцип, а промяната в сърцето е свързана с Небесната София. Промяната на ларинкса започва отсега с безкрайно одухотворяване на речта, като промяната започва на астрален план, след това на етерен и накрая на физически план, за да стане словото абсолютно магнетично след 3000 години в лицето на Беинса Дуно, като бъдещия Буда Майтрея, и работи като морал във волята, директно във волята. Сърцето също започва промяната на астрален, етерен план и дори физически, за да може да се трансформира в този орган, с който практически да можеш да разбираш, и с който да може да става връзката с етерния Христос, и тези две мистерии ще напредват, ще се променят ларинксът и сърцето и те са двата органа в човека, които ще имат огромно развитие в бъдеще, а половите органи ще започнат да закърняват, първо при мъжа, а после и при жената, докато се спре напълно с познатия ни начин на размножение. Това е великият космически брак между Христос и Небесната София в бъдеще и това се изразява чрез две огромни имагинации, които са за бъдещето, но които още отсега по косвен начин започваме да ги преживяваме и те са олицетворение на този велик брак. Едната имагинация е на жената, на която над главата са и звездите, носи Слънцето, а Луната е под краката и. Това е имагинацията на Небесната София, петият окултен печат. Другата имагинация е на Сина Човешки, който държи в дясната си ръка седемте звезди, а от устата му излиза двуострият меч, с който меч на словото винаги в бъдеще ще бъде разпознавано и назовавано кое е добро, и кое зло, без никакъв компромис, на основата на мъдростта.

 

 

Никога не могат тези две неща да се съединят, ако ги няма развити и двете. Небесната София иска много мъдрост. Беинса Дуно неслучайно казва, че един ден световният мир ще се подпише в София – не в града София, а в Мъдростта, в общата Мъдрост на човечеството. Виждате днес какво е – войнстващ ислямизъм, панславизъм, кризата в Украйна – всеки дърпа към себе си и никой няма разбиране за каквото и да било всъщност. Гигантско разделение. Необходима е обща мъдрост. Това е дарът на Михаил през Щайнер, това е Антропософията, която дава тази мъдрост, която трябва да използваш като инструмент, с който можеш да навлизаш във всички тайни на битието, и то тайни, които са били недостъпни за човечеството във всички епохи. Сега, ако в аза ни работи отпечатъкът на Аза на Христос, а в етерното ни тяло отпечатък на етерното тяло на Мария, ние можем да правим този брак, т.е. на двете имагинации – на Сина Човешки и на Небесната София, още отсега. Тези две имагинации всеки един от нас ги преживява преди да се роди и след като умре. След като умре всеки човек преживява с различна интензивност първия окултен печат – великата имагинация на онзи с двуострия меч в устата. Знаем, че след края на Кали Юга в 1899 г. в инстанцията на кармата мястото на Моисей започва да се заема от Христос. И ако Моисей с везните, символизиращи принципа „каквото си надробил, това ще сърбаш“, се изправяше пред нас заедно с Херувима с огнения меч, който пази Рая, сега Христос застава пред нас като Сина Човешки – Син Човешки означава Съзнателната Душа и действащия отвън Манас, т.е. висшият Аз, – и се разпознаваме през принципа Будхи в любовта кармично какво сме направили. След смъртта си всеки среща великата космична имагинация на Сина Човешки. Само че тази имагинация не е осъждаща по стария начин, а е през любовта. Там всеки плаче, гледа какво е пропуснал в живота си и горко съжалява. След това, ако правилно, адекватно на времето сме намерили Христос на Земята, а това е Синтеза между Антропософията и Беинса Дуно, т.е. между розата и лилията, Той ни води и започва пътят на нашата душа и аз, обгърнати в Духа-Себе към Кама-Лока, където една трета от земния си живот се пържим в собствените си грешки. След това стигаме до великата сфера на Слънцето в нисшия Девакан. Оттам продължаваме нагоре до Полунощния час на битието – това е звездното битие, най-високата степен, до която се издигаме, т.е. имаме лунно битие, слънчево битие и звездно битие, и след това започва обратният път надолу до лунното битие. Обратният път надолу от Полунощния час на битието обаче, е прехвърляне на топката от Христос към Светия Дух. Ако си намерил Христос в земния си живот, Той ще те заведе до Полунощния час на битието с неугасващо съзнание, защото най-голямата трагедия за всеки човек след смъртта му е угасването на съзнанието, там съзерцаваш своята карма в мировата карма на Космоса, и след това надолу започва да те води Светият Дух. Започва обратният преход от звездите към слънчевата сфера и лунната сфера, където астралното тяло и азът трябва правилно да изградят етерното тяло и се свържат с него, от което пък зависят здравето и болестите на земен план. Когато слезем в лунната сфера, човешката душа вижда главните събития от това, което ще и се случи в предстоящия живот. Преди, обаче, да се е осъществил половият акт, чрез който става практически инкарнацията в корема на майката, душата, отново като ретроспекция, вижда как е преминала обратно пътя от звездите към Слънцето и Луната, и пред нея застава великата макрокосмическа имагинация на жената, носеща Слънце. Над нея са звездите, носи в себе си Слънцето, а под краката и е Луната. И виждаме как човек, когато умре, долу на Земята трябва да е намерил Христос, тръгва с Него нагоре, прехвърля се към Небесната София, и като слезе долу на Земята, отново трябва да намери Христос, за да се върти цикълът. Христос – София – Христос – София …., така се върти цикълът. Интензивността, с която човек преди раждането си преживява тази гигантска имагинация на жената, облечена в Слънце, води до това, когато слезе на Земята, в етерното му тяло винаги да се търси връзка с Небесната София. Винаги. А тази връзка с Небесната София винаги минава през правилното намиране на Христос на Земята. И забележете, първо се даде ключа Бодхисатва, после Синтеза, а сега говорим за Небесната София и Мистериите на Шеста културна епоха, за която Беинса Дуно слезе долу на Земята. Защото Беинса Дуно беше олицетворение на брака между лилията и розата. Така беше и при богомилите.

 

Двете мистерии на човечеството в предхристиянските времена бяха въпросът за смъртта и въпросът за раждането. Това бяха есенни и пролетни мистерии, като целта им беше разрешаването на въпросите за смъртта и раждането. Преживяването на тези две космични имагинации, може да стане сега съзнателно само от хора, които са стъпили на пътя на истинското духовно ученичество или от Учителите на човечеството, а всеки човек ги преживява несъзнателно след смъртта си и преди раждането. А трябва да започнем да се доближаваме до тях, т.е. до Христовия импулс и Небесната София в живота си. По този начин става противопоставянето на смъртта и раждането и те в бъдеще ще бъдат преодолени, за да се премине към новия начин за размножаване. Как? Преживявайки имагинацията на Небесната София, от познатото ни раждане отиваме към състоянието на нероденост. От преживяването на смъртта, чрез преживяването на великата имагинация на Сина Човешки с огнения меч излизащ от устата му, преминаваме от смъртта към безсмъртието, или раждането и смъртта се превръщат в нероденост и безсмъртие. Това са великите Мистерии на Христос и Небесната София. Когато човек в Шестата културна епоха, а някой още сега, започне да ги преживява, практически осъществява този велик брак вътре в себе си, и това е бъдещото непорочно зачатие. Ето така, от метаморфозиралото сърце чрез силите на Небесната София, и от метаморфозиралия ларинкс чрез Христовия импулс, се създава великият брак, непорочното зачатие и новият начин за раждане на хора в бъдеще. След това ще стигнем и до Седмата епоха, когато ще е войната на всички срещу всички, когато Луната ще се завърне в Земята, ще се съедини с нея и всичката негативна карма ще се стовари върху нас, и тогава трябва да имаме силата на това непорочно зачатие, което е, всъщност, тайната на Граала. В розенкройцерските мистерии, които са възникнали в рамките на богомилството, тайната на непорочното зачатие, Грааловата тайна, е представяна по следния начин. Човешката душа е като чашката на цвета на растението, вътре е семето, което се пронизва от оплождащия лъч, и както растението е чисто и девствено, защото няма астрално тяло, а само чисто етерно и физическо тяло, се пронизва от принципа Будхи, т.е. Христос, и по този начин става пронизването на женския принцип, чашката, Небесната София, Манаса, с копието на Любовта, принципа Будхи, и се осъществява непорочното зачатие или събирането на неродеността и безсмъртието в новия начин за размножение. Това е тайната на Граала. Посвещението на богомилите в храма Света Параскева, което са извършили Йоан, като носител на Христовия принцип, и Богородица, като носителка на принципа на София, е всъщност даване на тайната на Граала и подготовка за бъдещото даване на отпечатъци в човечеството от етерното тяло на Мария от Евангелието на Лука, а в Седма културна епоха и на отпечатъци от астралното тяло на тази Мария. Можете да си представите към какви нива ще се премине, за да се стигне до войната на всички срещу всички, да можем да се справим с Луната и приблизително в Шеста културна епоха на Шеста коренна раса след около 17-18 хиляди години и Слънцето ще се завърне обратно в Земята. Когато говорих в лекцията за Бодхисатвите за онези с белите дрехи, става въпрос за това време, за присъединяването на Слънцето към Земята. Хората тогава ще притежават непорочното зачатие, ще се размножават по новия начин, ще живеят на одухотворената Земя. Когато модифицираният ларинкс в Шестата епоха ще изговаря думи, ще прави така, че във волята на човека да действат морални импулси, това ще бъде работа в астралното тяло. В Седма културна епоха модифицираният ларинкс ще работи на етерно ниво, с думи ще работи върху растежа на растенията, и тогава това, което е било в първата раса на Атлантида, рмоахили, и чиито последни отгласи са в словото на Хермес в храмовете на Египет, ще работи върху растежа на растителния свят. Началото ще е в Шеста културна епоха, когато с астрално модифицирания ларинкс  ще могат да се опитомяват животните, както за последно е било при българина Орфей, който е работил астрално. След това ще може да се работи етерно върху растежа на растенията, а в първа културна епоха на Шеста коренна раса, когато ще се разгърнат великите Манихейски мистерии, към които е гледал Манес, с ларинкса ще може да се работи върху заобикалящите ни физически процеси. Това ще е върха на Човека-Дух, но дотогава трябва да се мине през Манаса, през Небесната София, през принципа Будхи, който пък ще слиза в Седма културна епоха, но може още отсега, ако се отваряш към Небесната София и си намерил Христос по правилния начин, двата принципа да започнат да работят в теб. Само по този начин ще можем да се справим с Антихриста. И сега, така да се каже, за разкош, тъй като следващия път ще бъде лекцията за тайните на злото, за която се надявам да получим нови откровения отгоре, ще ви споделя нещо, защото сме в Адвента.

 

Благодарение на срещите, които провеждаме с различни хора, и които преди бяха на едно ниво, а сега са на друго ниво на спиралата, те дават различни плодове. Зададоха се въпроси за водачите на тъмните сили. Тепърва ни предстои среща с Антихриста. Тя ще е генералната репетиция за бъдещата война на всички срещу всички, посрещането на Луната, а в далечното бъдеще, след 17-18 хиляди години, когато ще живеем в одухотворената Земя и за срещата със Слънцето. Можете да си представите какъв начин на съществувание трябва да имаме. Ако нямаме такъв дълбок, глобален  поглед напред, не можем да имаме и разбиране за злото. Формирането на поглед към доброто отваря погледа към злото. Така ще ни се откриват и Учителите на доброто на земен план и съответно представителите, носителите на злото – не говоря за ръководители на държави и прочие, говоря за истинските носители на злото от тайните ложи, които запалиха войната в Украйна, запалиха войната в Сирия и около нея със създаването на ИДИЛ и по принцип стоят зад всички големи конфликти. В края на живота си, пред служители от Християнската общност, в една кратка лекция Щайнер казва, че Ариман е изостанал Архай. Не посочва кога е изостанал, казва, че между Лунния и Земния еон той е избързал и е приел драконообразна форма, защото когато избързаш в слизането на земен план горе имаш глава, но надолу приемаш формата на дракон, защото не си изчакал с азовото развитие по правилния начин, за да приемеш правилната човешка форма, която всички имаме. Когато се казва, че Ариман е изостанал Архай, когато се казва, че Луцифер е изостанал, а не се сещам някъде Щайнер да е казал за предводителя на азурите, за Азур, и когато за самия Сорат са споменати 2-3 изречения, а той е водачът на всичките тези, навлизането в тези мистерии става благодарение на повдигането към мистериите на Христос и София. Обикновено долу човек правилно наблюдава нещата, които се случват в света – сега се случват много неща, а какво още ще се случва в следващите години! – всичко това трябва да бъде метаморфозирано в човека и да бъде излъчено нагоре като въпрос. Тук безпогрешно разбираме тайните на злото, излъчваме ги нагоре и оттам ни дават нови откровения, велики тайни и на злото, само че обработени от тях. Отново тук долу ние разбираме, а те отгоре дават още повече. Така постепенно ангажираме конкретни същества от духовния свят, които ще застанат срещу Антихриста. В бъдеще те ще застанат срещу Азур, а още по-нататък и срещу самия Сорат. И то конкретни същества. Не да се казва – светлите срещу тъмните, и с това да се изчерпва въпроса. Така до никъде не се стига.

 

Кога е изостанал Луцифер, кога е изостанал Ариман, кога е изостанал Азур и откъде идва Сорат, и кой е той сега? На Стария Сатурн Престолите се жертват пред Херувими и Серафими, дават материала за бъдещата Слънчева система и ни даряват фантома. Оттогава трябва да имаме предвид, че има разлика – това до което Сергей Прокофиев достигна и го смята за може би най-великото си достижение, постигнато със собствени усилия и получено отгоре като благодат – че има разлика между фантома на Христос и тялото на Възкресението. Когато преди една лекция говорихме за Юдит фон Хале и стигмите, се опитахме нещо да кажем по въпроса, но този въпрос още въобще не е изчистен. Прокофиев помага много отгоре и се надявам още много да помага – този велик представител на руския народ, който беше на Запад, и всъщност, разбирането на Запада се крепеше именно на този човек. След като този човек умря от рак на 60 години, Западът капитулира тотално. Там няма нито един, който да разбира от тези неща. Нито един в Украйна не разбира от тези неща, нито някой в Русия разбира от тези неща, затова тази работа минава през България. Единственото място в света, на което се говори за тези неща, е тук. Това трябва добре да се знае – и тук няма никакъв луциферизъм и надуване на его – тук е единственото място на света, на което се говорят тези неща.

От жертвата на Престолите започва всичко. Това се случва на ниво висш девакан. Има само тъмнина. Тогава се включва Сорат. Той идва от външна слънчева система, отнякъде, отпреди – нищо общо с нашето бъдещо развитие от Сатурн до Вулкан. Като какъв идва? Щайнер го нарича Демона на Слънцето, който ще се бори срещу Гения на Слънцето или Христос и числото му е 666 защото е водач на противоборстващите същества олицетворявани от трите шестици и няма нищо общо с нас, защото идва отнякъде и името му е Сорат. Това е, което Щайнер е казал за Сорат, защото, просто, как да им го каже на онези хора?! Кой изобщо ще схване за какво иде реч?! Сорат идва отвън като Престол. Престолите са същества, които имат първи макрокосмически принцип на физическото тяло когато трябва да се заложат основите на нашето физическо тяло, дава ни се фантома и се залага физическото тяло на бъдещата наша Слънчева система. Исус, на когото след време му бяха формирани физическо, етерно и астрално тяло, с този материал му беше създадено физическото тяло. Фантомът е едно, а тяло на възкресението е друго, и генезисът на това е още оттогава, и бъдещата атака срещу фантома и срещу тялото на възкресението ще бъде от различни същества. Защото без тяло на възкресението няма да можем да преминем на Бъдещия Юпитер. Тези мистерии в бъдеще ще ни се разкриват. За съжаление още нямам достъп до късните книги на Прокофиев – още не са преведени, където става дума за тези неща. Но ще ги разберем тези работи!

Сорат идва като Престол, като правомерен Престол. Само че, когато идва от друга слънчева система в нашата, която е в зародиш, той влиза в условия, които са различни, а преместването на всяко същество в условия, които са различни, води до неговото изоставане, т.е. той автоматично се превръща в изостанал Престол. И той застава срещу онези Престоли, които се жертват пред Херувими и Серафими, които пък не приемат жертвата на Престолите, защото искат да имат само звездно битие, а не в бъдеще да трябва да слизат и към планетарно битие. На една от срещите ми през месеца с тук присъстващи хора, зададох въпрос: какво е правил Йехова през тези 2000 години? Защо той, когато при изпитанията на Христос в Гетсиманската градина излиза от Луната и тръгва към духовното слънце, не е направил скока от Елохим към Сила, защо си е останал Елохим,  а не е станал Динамис, защото има право? В този момент в Поврата на времената много същества остават на същите си степени – Архангелът на гръцкия народ, на келтския народ – по примера на Христовото смаляване маса същества остават на същите степени за да са по-близо до човечеството и да правят нещо. Но Йехова защо го прави? Тогава отгоре казаха: първо ще ти се даде отговор на един въпрос, а след това на този въпрос. Трябва да е стъпка по стъпка – иначе не става. Пък стъпките са много яки. От всяка стъпчица така се разширява, че … Има такъв принцип – това беше стъпката, – винаги в духовните светове, било лунна сфера, нисш девакан или висш девакан, воюват равностойни същества. Както при Войната в небесата са воювали правилно развити Сили, Динамис, петата йерархия, срещу декласирани Сили, въпреки, че те нямат силата на правилно развитите Сили, но като са декласирани и са тръгнали към злото, в тях върви развитие с обратен знак, при което натрупват познание за злото, което е безкрайно ценно, и което след това, ако се върнат в правилния темп на еволюцията, ще им помогне да изпреварят правилно развитите Сили. Но най-важният акцент е – равностойни по ранг същества. Тук на Земята една 100 килограмова мутра може да нападне 30 килограмово девойче и естествено ще го помете. На Земята простотията я има. Горе се бият винаги равностойни. Каквото, разбира се, и да означават духовните битки. Затова по време на Войната в небесата са воювали Сили срещу Сили и оттогава материален остатък са планетоидите в сферата между Марс и Юпитер. Защо? Защото тази война се е водила в междинния периода между образуването на Юпитер и Марс, макар и на ниво нисш Девакан. Но нас ни интересуват съществата, които воюват помежду си, а не видимите ефекти от тези битки. Сорат става изостанал Престол и е в опозиция на Престолите, които извършват жертвата пред Херувимите. След това на сцената излизат Архаите и се появява времето. Тогава изостават азурите. Какво представляват те? Същества, които тогава са преминавали човешката си степен в пълна тъмнина и без съществуване на време и днес са Архаи, стават времето. Има същества, които тогава са Архаи и са Духове на времето, има и същества, които изостават и днес са изостанали Архаи, т.е. човеци, които тогава не са минали правилно човешката си степен. Това днес са азурите, които имат и предводител. Когато днес говорим за изостанали същества, трябва да имаме предвид кога са изостанали и какви са били тогава, когато са изостанали, а не какви са сега. Съществото Азур, водачът на днешните азури, тогава е било Елохим. На Старото Слънце, въпреки че е изостанал, той става Динамис, на Старата Луна става Господство, а в Земния еон е Престол, само че с обратен знак. Ако вземем една нулева точка, правилно развиващите се същества напредват в положителната част, а изоставащите сякаш пропадат, но те развиват качества, макар и в злото. Когато казваме, че възникването на принципа на тъмнината става на Старото Слънце чрез Луцифер, трябва да имаме предвид, че изначалните наченки на принципа на Злото, на Сатанаил, за когото богомилите говорят – те говорят за Сатанаил и Христос и аз си зададох въпроса кой е този Сатанаил, какво разбират те под Сатанаил – всъщност, това е Сорат. В момента когато Сорат влиза и застава срещу Престолите, които правят жертвата пред Херувимите, той е Престол и става автоматично изостанал Престол. Оттам започва противопоставянето. Но няма светлина и тъмнина, защото светлината я няма още. Всичко е в тъмнина тогава, на Стария Сатурн още нямаме светлина, тя се появява на Старото Слънце. От това, че Херувимите не приемат жертвата на Престолите, същества, които притежават правилен първи макрокосмически принцип, което е просто грандиозно над всякакви микрокосмически принципи, се появява фина резигнация – нали така казва Щайнер? Тази фина резигнация привлича Сорат – това в момента го казвам. Когато се появява Сорат, трябва да се появи и контрирането му – това е Христос, който в бъдеще щеше да стане Геният на Слънцето. Христос се появява на Старото слънце като контра на самия Сорат. Сорат от една страна е Аз-същество, което индивидуално идва, но едновременно щеше да формира група от три категории същества, които щеше да предвожда – изостаналите шестици, – и тогава той се превръща в групово същество. Сорат има две характеристики – азова и групова, – и затова в бъдеще, ще кажа кога, срещу него ще застане съществото Небесна София, като групово същество, но пронизано от Христос – Азовият принцип срещу контрата на всеки азов принцип и то на макрокосмическо ниво. Винаги когато се появи нещо тъмно, се появява и противоположното му, затова и Христос трябваше да слезе. Идва Старото Слънце. Кой е бил Луцифер тогава? Тогава Луцифер е Архангел. На Старата Луна става Архай, а в Земния еон става Елохим. Затова в Рая, Елохимът Йехова казва на Адам: „От дървото за познаване на добро и зло да не ядеш, защото ще умреш“, а змията-Луцифер, изостаналият Елохим – защото винаги воюват равностойни същества – казва на Ева: „Не, няма да умрете. Бог знае, че щом вкусите от него ще ви се отворят очите и ще бъдете като боговете, познаващи добро и зло“. През двете хиляди години откакто Христос слезе в Исус и навлезе в телата му чак до костите и стана Син Человечески, а Луцифер се превръщаше в космически Бог, той започна да бъде изкупван от всички светии и мъченици. Когато до 20. век Луцифер беше изкупен, той се превърна от изостанал в правомерен Елохим и в момента той е правомерен Елохим, но такъв, който много знае, защото е минал през тъмната сфера. Като Елохим той заема във втората тройка на Сина, Елохими, Сили и Господства най-ниското стъпало, като представител на Светия Дух, и затова той играе ролята на Светия Дух, който те води в най-дълбоките тайни на Христос. Затова, ако имаш правилно отношение към него, Луцифер може да ти разкрива космическите тайни на Христос. Защото минаваме от нивото на тройката на Светия Дух – Ангели, Архангели и Архаи, – във втората тройка на Сина, а Луцифер изпълнява ролята на Светия Дух в тази тройка, и в тройката на Сина, Светият Дух те води към Сина.

Когато на Старото Слънце Луцифер започва да изостава, веднага се появява Ариман, защото Ариман е кармата на Луцифер. Какъв е бил Ариман на Старото Слънце? Архай. На Старата Луна Ариман е Елохим, а в Земния еон е Динамис. Ариман е Динамис!! В същата тази лекция, само че закодирано – кой ли го е разбрал, на мен чак сега ми стана ясно – когато Щайнер говори пред Християнската общност, той казва: „Ариман иска да промени траекториите на планетите в нашата Слънчева система“. Защо го иска и може ли да го направи? Отдолу в Земята работят Престолите. Срещу тях от космоса работят Динамис, а по средата, уравновесяващо работят Елохимите и създават видимите форми, в които живеем. Точно в Динамис става връзката планетарно – звездно влияние. Петата йерархия, Динамис, може да работи с планетите и тя отговаря за траекториите им. Ариман, като изостанал Динамис, иска да промени траекториите на планетите и да създаде хаос в Слънчевата система, така, че когато е инкарниран на Земята, освен хаоса, който ще предизвика на Земята, да причини и хаос в Слънчевата система. Какво предизвикателство! Кой ще застане срещу него? Ние ли ще застанем срещу него?!! Кой трябва да извикаме да застане срещу него? Това е Йехова.

В момента, в който Йехова се освободи от Луната, в която беше ограничен – това беше голяма жертва за него и той си свърши задачата по подготовката на тялото на Исус – в момента, в който Христос започна да излиза от Исус в Гетсиманската градина, Исус извика, всъщност Христос извика през Исус, защото постигна пълната победа и стигна чак до костите му и вече може да се освободи, Йехова се освобождава, защото първо Йехова се освободи понеже си е изпълнил задачата, и след това се освобождава Христос. Така е! Христос извиква през Исус. Йехова тръгва към духовното слънце – имаме физическо слънце, духовно слънце и божествено слънце, Беинса Дуно казва така, това е все едно да говорим за физически план, за ниво нисш девакан и за звездно, божествено ниво или висш девакан. Йехова, обаче, както маса други духове тогава, пряко свързани с Христос, остава 2000 години на ниво Елохим. Защо? Защото Луцифер е Елохим и след като Йехова си го парираше в Рая и след това, докато Луцифер трябваше да бъде изкупен от човеците, Йехова трябваше да остане на ниво Елохим, за да парира Луцифер, защото Луцифер беше силен. Обаче от 5-6 века Ариман набира колосална мощ, Луцифер сега е правомерен Елохим, който ни води в космическите тайни и от 20. век Йехова става Динамис за да застане срещу Антихриста. Той е съществото, с което трябва да имаме връзка, все по-дълбоко разбиране за него, огромна благодарност и изключителна любов към него, за да застанем срещу Антихриста. Грубо казано – той е нашият човек! Едно време беше битката в небесата, а лекцията ми от лятото на 2012 г. като откровение се казваше „Великата битка на Земята“, защото пак ще воюват Динамис срещу Динамис, но и с участието на хората. Това е ново нещо в Космоса. С Ариман ще се справяме благодарение на: първо – долу бяха Бодхисатвата Беинса Дуно и Щайнер; второ –  синтезът между двамата; трето – връзката между българския, руския и украински народи; след това връзката между украинския и руски народ с немския народ – не немците да презират останалите, а трябва да се съюзят с руснаците и то духовно, в мъдростта, в София – и всичко това идва от България, защото българският народ се грижи за азовата еволюция на цялото човечество в цялата му история!  И това за пореден път започва от България, оттук – на това присъстваш, моето момче! (обръщението е към госта от Бесарабия, който се е бил в Афганистан) Трябва да се гордееш, че си в българското коляно! Това е изначално богоизбраният народ на Земята, с който Господ работи! Мога да дам милиони факти по въпроса! Как навсякъде в човешката еволюция се е намесвал българският народ, навсякъде – създавайки цивилизации и унищожавайки цивилизации!

От това как ще се справим с Ариман, зависи по-нататъшното ни развитие, защото това ще е малката война на всички срещу всички. Азурите още слабо се проявяват, както казва Щайнер, в сексуалните вакханалии – между другото, нездравият полов интерес между мъже и жени, който в бъдеще ще нараства в огромни размери, е директен удар срещу Мистериите на Небесната София в Шеста културна епоха, които не са свързани с пола. Те не са свързани с пола, те са надполови. Както кръвта се прочиства от Христос и става розова, така и при тези мистерии ще имаме метаморфозирало сърце и метаморфозирал ларинкс и няма да има нищо общо с пола, пола ще отпадне. Всъщност тази сексуалност днес, зад която стоят азурите – и това е само частица от проявлението им, което включва премахване безвъзвратно на Съзнателната Душа и Аза на човека – е удар срещу брака между лилията и розата, между Небесна София и Христов импулс в Шеста културна епоха, и всъщност, предотвратяване на преминаването към нов начин на размножаване и консервиране на този начин на размножаване, който е следствие от отделянето на Луната през Лемурия – Щайнер много е говорил, кои са причините за половото ни разделяне и как трябва то да бъде преодоляно. В една имагинация на Рада отпреди няколко години, при преминаването на азурите цялата Земя се тресе, сякаш ще се разцепи. Ние сме още толкова назад в справянето си с тях, че можете да си представите за каква сексуалност ще става дума в бъдеще и до какви малоумни извращения ще се стигне, инспирирани от азурите – пълно премахване на човешкото съзнание, на човечността изобщо. Животинско, подчовешко проявление на злото, но разумно, демонично разумно! Такива бяха болшевиките. Това бяха зверове, обаче с разум. Разумен звяр. Тя бяха предвестници на това, което ще бъде. Днешният човек, който помпа мускули – това са все едно азурите, като мини авансово проявление – във всеки човек, който не може да върви нормално от камарите мускули е вкарано и луциферическото, и ариманическото в най-отвратителния му вид, и все едно виждаш човек, в който човешкото е на път да изчезне. Същинската среща с азурите ще бъде чак във войната на всички срещу всички. Тогава ще е битката срещу предводителя им Азур и самите азури. В бъдеще, когато цикълът 666 ще се повтаря многократно, че има наченки и проявления на все-по ескалиращо ниво на азурите, защото те ще започнат постепенно да излизат на сцената, но истинската битка с Азур – така както е имало инкарнация на Луцифер, има инкарнация на Ариман, така ще има и на Азур – тя ще бъде на етерен план. Битката на всички срещу всички няма да бъде толкова физическа, защото тогава ще има вече етеризирани човеци, размножаващи се по новия начин. Въпросът е: кой ще застане срещу самият Азур? Той сега е Престол, макрокосмическо същество, защото е бил Елохим на Стария Сатурн. Тук има една подробност, която още не е съвсем изяснена, но ще я кажа. След като си бил Елохим на Стария Сатурн и най-ниският ти член е Манас , след това на Старото Слънце ставаш Динамис и най-ниският ти член е Будхи, после на Старата Луна ставаш Господство и най-ниският ти член е Човек-Дух – това е един вид върхът на Небесната София, но с обратен знак – оттам трябва да стане скокът към макрокосмическите принципи, за да казваме, че Азур днес е изостанал Престол. Този преход между микрокосмически и макрокосмически принципи е гигантски, защото на едно Господство най-ниският му член ако е Човек-Дух – това, което микрокосмически ние ще имаме чак на Вулкан, – колко принципа – то има шест принципа нагоре – кои ли са те, кога и как стават макрокосмически? Тук има преход между планетарно и звездно влияние, Въпросът е: какво същество трябва да застане срещу Азур, което едновременно има връзка с планетарното и има прерогативи и в звездното? Това е съществото Яхве-Елохим. В Лемурия, когато Елохимите ни дариха Аза, който е обикновения ни Аз, с който еволюираме и душата ни еволюира с него, за да потопят в нас и истинският ни Аз или принципа Будхи – да не говорим, че има и  вечен Аз, за който Антропософията не говори, – те правят групово същество. Шестте слънчеви Елохима заедно с Йехова правят съществото Яхве-Елохим, т.е. групово същество. Това е женски принцип. Те достигат до много по-голяма мощ чрез това групово същество, успяват да се издигнат до първата тройка – Престоли, Херувими и Серафими, – до звездното битие, и могат да свалят отгоре субстанцията на висшия Аз, която да бъде заложена в нас като зародиш, да работи в нас като най-същностно ядро. Съществото Яхве-Елохим след това си изпълнява задачите – Йехова на Луната, а слънчевите Елохими на Слънцето, докато докараха Христовия Аз в етерното тяло на Исус. От 20. век нататък Йехова официално става Динамис. Шестте Елохима, въпреки че не са минали през злото, а са работили с Христовия Аз – сега за първи път ще формулирам въпроса, дали през цялото време на пребиваването на Христовия Аз на Земята в телата на Исус, те са го съпътствали след вкарването на Христовия Аз в етерното тяло на Исус, дали се връщат горе на Слънцето, където е правомерната им сфера на живот и дейност, или остават долу – дали при срещата със злото на Христос-Исус на Земята, самите шест слънчеви Елохима през съществото Христос-Исус достигат до някакво разбиране на злото. Защото Йехова, натоварен с кармата на човечеството на Луната има най-пряка връзка със злото, участвайки във формирането на еврейския народ той се свързва със злото долу чрез Йоан Кръстител и Михаил, свързва се пряко. Дали шестте Елохима са се свързали със злото? Въпросът е открит. Важното е че, най-вероятно, и тези шест Елохима – въпреки че не мога да го твърдя, нямаме го като откровение – и шестте слънчеви Елохима е възможно от 20. век да преминават в категорията Динамис, или може и малко по-нататък да преминат в тази категория. И тогава Йехова като Динамис и останалите Елохими, в бъдеще ще формират ново групово същество, което да има много по-голяма мощ, за да застане срещу Азур във войната на всички срещу всички. За тези работи Щайнер не говори, защото са толкова далечни и човечеството няма никаква подготовка, нито пък интерес или разбиране. Има и друг въпрос – кой ще се изправи срещу самия Сорат? Това авансово го казахме в началото – срещу Сорат, едновременно като Аз и като групово същество, водач на изостаналите категории същества, ще застане съществото Небесна София, като групово същество, но пронизано от Аза на Христос –  това е бракът между Небесната София и Христовия Импулс, чието начало трябва да се положи в Шеста културна епоха – в Шеста културна епоха ще се положи основата за цялото бъдеще, тя ще е като предчувствие за бъдещия духовен Юпитер. Тогава около общата мъдрост на човечеството – Манаса, ще се възцари мир и братство между хората. Мирът ще дойде от хората, защото ще имат обща мъдрост в София, а братството ще дойде от принципа Будхи, който ще пронизва Небесната София, защото само принципът Будхи дава любовта и братството. Това братство в Мъдростта и Любовта, авансово трябва да започне да се осъществява отсега, като праобраз на онова, което ще бъде в Шеста културна епоха, за да се подготвяме и за срещата с Азур, и за срещата със Сорат.

 

 

 

 

 

[1] Съборни беседи, София, 19.08.1927 г., „Пътят на ученика“

[2] Лука 1:31-32

[3] GA 235 „Кармични връзки“ т.1 Дорнах, 23.03.1924 г., лекция 12

[4] Описано е в лекцията „Откровение“